Въпросите невидимо валят,
щом нощите не искат да заспиват.

  
Омръзна ми да бъда таралеж,
ала не знам как друго и да бъда.

 Кръчмарят томахавката зарови
и вино във водата ми не сипва.
След толкова погълнати отрови

  
Не заплювайте Юда! ( Той предаде и себе си).
А без злото светът не разбира доброто.

 И две кълбета сива тишина
 
 

 Първи сняг...
И детето във мен ръкопляска.
Слага шапка  и шал,

  
В този сън ще пътувам сама...
Ти ще чакаш на друга възглавница.

 Една от многото
                        пропуснати възможности...
Да ме прегърнеш

                                                                                                                            
Да срещнеш някого на кръстопът. Почти
                   на четири душата ти разрязал,

Януари - надежда, закътана в жито,
февруари го смила на бяло брашно.
От него сръчно март замесва пита,

В моите сънища -
               твоите бягства.
Твоето слънце -