и вино във водата ми не сипва.

След толкова погълнати отрови

забравих вече как от гняв се кипва.

Нетрезвите ми нощи на сбогуване

оставиха душата ми под ножа

на всичко, за което си е струвало

да я продам или да я заложа.

Във огледалото на махмурлука

най- трезвите ми мисли циркулират.

Но късно е… И вече не ми пука

дали достойнството се рециклира.