Омръзна ми да бъда таралеж,

ала не знам как друго и да бъда.

Бодлите, казват, ставали на скреж,

щом изтече на времето присъдата.

 

Бодлите са минирано поле…

Тиктакащи минути разстояние,

които се превръщат в часове

със всяка драскотинка или рана.

 

Бодлите са намръщения страж

на липсващи от много време чувства.

Каква ли полза, има от това ?

Да се подпира туй, което рухва.

 

Бодлите са одежда за престиж…

(Заблудите наивници създават)

А навиците бавно и верижно

след всяка истина ги умножават.

 

Бодлите са покритие на липси…

Дали е празнотата резултат,

че ако искаш всичко или нищо,

накрая получаваш самота…

 

Могла бих да ги махна. Без бодли

ще съм почти еднаква със измамата.

Но все отлагам. Просто е. Уви…

Освен бодлите, нищо свое нямам.

 

Само тях си имаме наистина - повече ни пречат, отколкото помагат, повече разсмиват, отколкото плашат, но все си е друго да наежиш бодли насреща:)))
Хубава метафора - обобщава много неща, казва много истини! Поздрави, Доче