Да срещнеш някого на кръстопът. Почти

                   на четири душата ти разрязал,

          с недоверчиво  сгушени мечти,

сред куп надежди още ненамразени...

 

 Да се разминеш с вечерта. Почти...

              С единствената, само твоя вечер,

         в която  въглените на  звездите

  единствено за тебе само светят...

 

Да позволиш магията... Почти

               да ти завърже чувствата на възел.

        И после вместо “да” да замълчиш,

защото миналото просто е избързало...

 

И  зарчетата се въртят ... Почти

               една изгубена в началото игра.

       Да си почти  със някого... Боли...

Със някого... Почти като сама...