Въпросите невидимо валят,

щом нощите не искат да заспиват.

И костите човъркащо болят,

напомняйки ми, че съм още жива.

Напомняйки ми, че до време е

надбягването с Божиите планове.

Единствен изход в нашето съвремие

е сам да изградиш капана си.

И ако там откриеш светлина,

навярно е посока за оттатък.

Дори багаж не трябва за това,

нито билетът да е подпечатан.

Дали ще ми хареса оня свят?

Мен оня свят дали ще ме хареса?

Или и там настъпил е обрат

и вече интересът клати феса.

Че всичките познати светове,

по някаква си питомна традиция,

щом дивото започне да зове

в основите си закопават взривове…

И краят е учудващо познат…

Началото се ражда подир взрива.

Въпросите невидимо валят,

а нощите не искат да заспиват…